През целия ден тялото „се показва“ – във форма, в поза, в жестове. Дори вечер не си позволяваме да се отпуснем напълно.
Опитайте се да седнете до стена. Обратно. Без подравняване. Просто докоснете и не правете нищо.
След 2-3 минути тялото само намира линията.
Не отвън, а отвътре.
И в този момент имаше ли нещо належащо? Беше. Но вече изчезва.
Защото, когато няма нужда да бъдем „събрани“, тялото се разпада в мир.
А спокойствието е най-доброто нещо, което можем да си дадем, за да намалим фоновия шум, който се натрупва всеки ден.
