Ние постоянно сме „там долу“ – седим, навеждаме се, държим се. Тялото свиква да оказва натиск върху себе си. Но всичко, от което се нуждаете, са няколко бавни повдигания на ръцете ви нагоре – с длани, обърнати към небето – и всичко се променя.
Не протягайте ръцете си – просто ги повдигнете. Да се бавиш. Дишай. И го спуснете. Без сила. Без цел.
След второто повторение раменете се отпускат. След третия, дъхът спада.
Този жест обръща вертикала не навън, а навътре. И затова налягането в гърдите или врата става по-малко.
